уговорить

уговорить [uɡəvɐˈrʲitʲ] г. - сов.
0. уговорить отгл.сущ.
0. прѣвѣщати [] г. - (-аю) (цс)
0. прѣглаголати [] г. - (цс)
0. прѣклонити [] г. - (цс)
0. прѣмълвити [] г. - (цс)
0. съмълвити [] г. - (-влю)
0. уклюдити [] г. - (-клюжу)
0. умълвити [] г. - (-влю)
0. привабити [] г. - (-блю) ( привлечь к себе )
0. убѣдити [] г. - (-бѣжду) (цс) ( убедить )
0. увѣщати [] г. - (цс) ( убедить )
0. углаголати [] г. - (цс) ( убедить )
0. утолити [] г. - ( убедить )

Исходный язык
Целевой язык