приказать

приказать [prʲɪkɐˈzatʲ] г. - сов.
0. приказать отгл.сущ.
0. задѣти [] г. - (-дѣю и -дежу)
0. възвелѣти [] г. -
0. заповѣсти [] г. - (-вѣмь и -вѣю)
0. изрядити [] г. - (-ряжу)
0. нарядити [] г. - (-ряжу) (доп.)
0. наречи [] г. - (-реку)
0. побѣдити [] г. - (-бѣжу)
0. повелѣти [] г. - (-лю)
0. велѣти [] г. -
0. приказати [] г. - (-кажу)
0. принудити [] г. - (-нужу) (+вин.)
0. приставити [] г. - (-влю)
0. понудити [] г. - (-нужу)
0. съчинити [] г. - (-ню)
0. убѣдити [] г. - (-бѣжду) (цс)
0. увѣдѣти [] г. - (-вѣдѣ, -вѣмь)
0. указати [] г. - (-кажу)

Исходный язык
Целевой язык