постановить

постановить [pəstənɐˈvʲitʲ] г. - сов.
0. постановить отгл.сущ.
0. въчинити [] г. -
0. въставити [] г. -
0. заповѣсти [] г. - (-вѣмь и -вѣю)
0. оправити [] г. -
0. оправьдити [] г. - (-ьжу)
0. поконьчати [] г. - (-аю)
0. положити [] г. - (-жу)
0. поучинити [] г. -
0. прѣдъположити [] г. - (цс)
0. слово утвьрдити
0. судити [] г. - (сужу) (+дат.)
0. съвѣщати [] г. - (-аю) (цс)
0. съкласти [] г. - (-кладу)
0. съдѣяти [] г. - (-дѣю)
0. съложити [] г. -
0. сътворити [] г. -
0. уложити [] г. -
0. уставити [] г. - (-влю)
0. установити [] г. - (-влю)
0. управити [] г. - (-влю) ( определить )
0. утвьрдити [] г. - (-твьржу) ( решить )

Исходный язык
Целевой язык